Какви предизвикателства постави пандемията COVID-19 пред организацията на Първата научна конференция „Хронични заболявания. Патогенеза, диагностика, клиника и превенция”?
В интерес на истината, почти никакви. Естествено, тази конференция започна да се организира от края на ноември, когато ситуацията беше принципно различна, но както Организационния и Научния комитет, така и фирмата организатор МЕДИКОН ИВЕНТС, считахме, че в края на май ситуацията ще бъде друга.
Така се и оказа. Наистина известен риск от провал имаше, но той беше приет, както от участниците, така и от организаторите и спонсорите. И както се казва „Съдбата се усмихва на смелите“. От заявилите участие 43 лектора, 40 бяха в залата , а трима on-line и то по причини несвързани с COVID-19.
Залата никога не беше с рехава публика. Искам специално да благодаря на всички участници в конференцията, че допринесоха за това завръщане, не в „новата“, а в истинската нормалност. Дигиталната сурогатност не може и няма да замени човешкия контакт в науката.
Каква бе целта на конференцията?
Целта на конференцията бяха хроничните заболявания, които да бъдат погледнати през призмата на различни медицински специалности. Пандемията демонстрира по трудния начин колко са свързани медицинските специалисти един с друг.
Може би бяхме го позабравили, всеки потънал в детайлите на собствената си специфичност. Основната цел на конференцията беше да припомни и демонстрира това –контактите между лекарите с идеята да се помогне на пациентите. Връзките между отделните медицински специалности трябва да се интензифицират.
Още една цел беше да чуем и пациентите, тяхната гледна точка и техните въпроси и тревоги. Считам, че по този въпрос не се направи достатъчно, което ще коригираме в бъдеще.
Друга цел на конференцията беше да участваме в рестартирането на нормалния научен живот в нашата страна.
Какви бяха акцентите в програмата?
Акценти нямаше. Имаше един, равноправен акцент върху осем научни сесии – кардиология, ревматология, онкология, гинекология, гастроентерология, имунология, ендокринология, ортопедия.
Сесиите бяха по четири на ден, както и имаше девета сесия за млади учени и докторанти. Наред с това имаше два панела по темата „ Ваксини и COVID-19”. Всички научихме много от колегите си.
Как имунният отговор се явява свързващо звено при хроничните заболявания?
Имунният отговор е ключов фактор, който поддържа хомеостазата на организма. От тази гледна точка е нормално и логично той да се явява базисен в патогенезата на хроничните заболявания.
Нарушенията в имунния отговор могат да са причина за заболяването, могат да се следствие от него, а може и заболяването да доведе до качествени променив имунния отговор. Във всички случаи имунният отговор е сериозно замесен.
Иначе, в наши дни много хора взеха да се изказват компетентно за „имунитета“, като огромния брой от тях си нямат ни най-малка представа от материята. Странно е, че това някак не ги спира.
В програмата бе включен и Дискусионен панел на тема: „Ваксинация срещу Ковид 19 в контекста на хроничните заболявания – дали и кога?“ Кои бяха поставените акценти и имаше ли единодушие дали и кога се поставя ваксина в конкретния случай?
Ако в един дискусионен панел има единодушие, то той не е дискусионен панел, а пропагандно мероприятие. Никой от участниците нямаше намерение да влезе в подобна ситуация. Беше си истинска дискусия, доста емоционална на моменти.
Панелите бяха два и в тях чухме мненията относно ваксинацията на ревматолози, ендокринолози, имунолози, онколози, кардиолози, общо-практикуващи лекари, гастроентеролози, гинеколози и представители на Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България. Всеки представи своята гледна точка и гледната точка на съответните Експертни съвети.
Бяха представени и нови данни, свързани с ваксинацията на пациенти със съответните заболявания. След това започваха въпроси, отговори, обвинения и примери. Мисля, че никой от участниците в първия панел няма да го забрави скоро.
Какви са бъдещите планове за Втората научна конференция?
Конференцията беше, меко казано, доста успешна. Научното ниво беше изключително, организацията беше перфектна. Едва ли има участник, спонсор или организатор, който да не желае да повторим догодина.
Така и завърших конференцията: със снимка на певицата Вира Лин и заглавието на нейната песен “Ще се срещнем отново“. Тя пее тази песен за английските пилоти през 1940 по време на Битката за Англия. И тя я изпя отново миналата година по време на затварянето.