По инициатива на Лаборатория по Клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ между 27.05 и 30.05.2021 в курортен комплекс „Дюни“, се проведе Първа научна конференция “Хронични заболявания- патогенеза, диагностика, клиника и превенция“. Събитието целеше представяне на научни доклади, срещи и дискусии между специалисти в сферите на: кардиологията, ревматологията, онкологията, гинекологията, гастроентерологията, имунологията, ендокринологията и ортопедията.
Конференцията беше активно посетена и участие в дискусиите взеха много специалисти в други извън изброените медицински сфери, както и общо-практикуващи лекари и представители на Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България (ОПРЗБ). Важно място беше отделено на два дискусионни панела озаглавени „Ваксинация срещу Ковид-19, дали и кога“.
Инициатор на конференцията “Хронични заболявания – патогенеза, диагностика, клиника и превенция” беше екипът на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” (ЛКИ).
От имунологична гледна точка в панелите бяха представени темите за механизма на действие на аденовирусните и иРНК ваксините, разрешени в нашата страна.
Втората тема, на която се спряха и предложиха за дискусия имунолозите беше проблемът за изследване на клетъчен имунитет, като показател за имунна памет след прекарана инфекция и/или ваксиниране. Друг акцент представен от тях и дискутиран активно заедно с специалистите по ревматология и представителите на ОПРЗБ беше лекарствата, които приемат пациентите с ревматични заболявания и взаимодействието им с ваксините срещу Sars-Cov-2.
Бяха представени и коментирани консенсусите относно тази тема от Съединените щати, Италия, Европейската лига за борба с ревматизма и този на Българското дружество по ревматология.
Ревматолозите споделиха опита си относно ваксинираните си пациенти и евентуалното влиянието на ваксината върху отключване на автоимунни заболявания.
Представители на ревматолозите обърнаха внимание върху факта, че все още е изминало твърде малко време от приложението на ваксините и липсват данни върху техните евентуални дълготрайни ефекти. Изказаха се опасения, че възможността за по-дълготрайни последствия все пак хипотетично съществува.
Други представители се позоваха на факта, че би било спекулативно събития случили се в по-далечно бъдеще да бъдат свързвани с ваксините при наличие на много други фактори действали в съответния времеви отрязък.
От страна на специалистите по гастроентерология беше разгледана темата за възпалителните чревни заболявания, биологичната терапия и действието на ваксините.
Гинеколозите детайлно и критично разгледаха опасенията, свързани със стерилитет и критично беше коментирана темата за динамичните промени в становищата на Експертния съвет по гинекология. Беше обърнато внимание върху съчетанието между ваксини, бременност и кърмене. Общият извод, който беше направен, че опасенията се явяват неадекватни.
Кардиолозите и ангиолозите акцентираха върху широки дискутираните редки случаи на тромбози вследствие на прилагането на ваксините на Астра/ Зенека и Джонсън и Джонсън.
Бяха дадени примери с широко употребявани други медикаменти, които водят до сходни ефекти при някои пациенти, като се наблегна върху профилактичните мерки, които могат да се вземат с цел предотвратяване на тези редки инциденти. Онколозите акцентираха върху масово срещаните страхове за индукция на злокачествено заболяване вследствие на приложени ваксини срещу Sars-Cov-2 и тяхната тотална бепочвеност.
Като „горещи“ теми повдигнати от общо-практикуващи лекари теми и предизвикали оживени и доста емоционални дискусии се очертаха ваксинациите при деца, както и времето, което следва да отмине след преболедуване, за да се приложи ваксина. Друг аспект, който беше разгледан и коментиран от представители на всички специалности, както и на пациентите, беше наблюдавания феномен, който пречи, както на социалното функциониране, така и на профилактиката срещу Ковид-19 – едновременният страх,
както от заболяването, така и от ваксинацията.